16.11.2007 г., 23:21

Имам си една колежка...

1.2K 0 4

 

                                       (На Зинчето)

Имам си една колежка и познавам я отдавна,

тоест - мислех си така, но оказа се невярно.

Смятах,  че е несериозна, без значение къде е,

но оказа се, че просто да живее тя умее.

В нея няма завист черна, нито злобата я трови,

скъсала е  и нехае за снобарските окови.

На детенце ми прилича - заразително умее

с виц и лафче от сърце и душа да те разсмее.

Казват ми - простее пак, виж я колко се излага!

Не е вярно, тя сама в този образ е избягала.

Имаш моите симпатии, радвам ти се всеки ден!

От мнозина по-си жива,  затова - с любов от мен! 

                                                                                         

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, просто се изненадах за пореден път как си мислим, че познаваме някой, а изведнъж го виждаме в съвсем различна светлина...В този случай - в по-добра.
  • Хубаво посвещение, с любов!
    И двете сте прекрасни.
    С много обич за двете ви.
  • И от мен!
    Зина е прекрасен човек, а ти Мария си написала чудесно посвещение!
    Браво!
    Поздрави и за двете!
  • Чудесно посвещение!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...