16.11.2007 г., 23:21 ч.

Имам си една колежка... 

  Поезия » Друга
919 0 4

 

                                       (На Зинчето)

Имам си една колежка и познавам я отдавна,

тоест - мислех си така, но оказа се невярно.

Смятах,  че е несериозна, без значение къде е,

но оказа се, че просто да живее тя умее.

В нея няма завист черна, нито злобата я трови,

скъсала е  и нехае за снобарските окови.

На детенце ми прилича - заразително умее

с виц и лафче от сърце и душа да те разсмее.

Казват ми - простее пак, виж я колко се излага!

Не е вярно, тя сама в този образ е избягала.

Имаш моите симпатии, радвам ти се всеки ден!

От мнозина по-си жива,  затова - с любов от мен! 

                                                                                         

 

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, просто се изненадах за пореден път как си мислим, че познаваме някой, а изведнъж го виждаме в съвсем различна светлина...В този случай - в по-добра.
  • Хубаво посвещение, с любов!
    И двете сте прекрасни.
    С много обич за двете ви.
  • И от мен!
    Зина е прекрасен човек, а ти Мария си написала чудесно посвещение!
    Браво!
    Поздрави и за двете!
  • Чудесно посвещение!
Предложения
: ??:??