Nov 16, 2007, 11:21 PM

Имам си една колежка... 

  Poetry » Other
984 0 4

 

                                       (На Зинчето)

Имам си една колежка и познавам я отдавна,

тоест - мислех си така, но оказа се невярно.

Смятах,  че е несериозна, без значение къде е,

но оказа се, че просто да живее тя умее.

В нея няма завист черна, нито злобата я трови,

скъсала е  и нехае за снобарските окови.

На детенце ми прилича - заразително умее

с виц и лафче от сърце и душа да те разсмее.

Казват ми - простее пак, виж я колко се излага!

Не е вярно, тя сама в този образ е избягала.

Имаш моите симпатии, радвам ти се всеки ден!

От мнозина по-си жива,  затова - с любов от мен! 

                                                                                         

 

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, просто се изненадах за пореден път как си мислим, че познаваме някой, а изведнъж го виждаме в съвсем различна светлина...В този случай - в по-добра.
  • Хубаво посвещение, с любов!
    И двете сте прекрасни.
    С много обич за двете ви.
  • И от мен!
    Зина е прекрасен човек, а ти Мария си написала чудесно посвещение!
    Браво!
    Поздрави и за двете!
  • Чудесно посвещение!
Random works
: ??:??