6.10.2017 г., 11:18  

Имам си сърце

694 4 14

                        (На моята съпруга)

 

               Имам си сърце и то ми стига,

               планини да местя, мравка да спася.

               То топли ме и всеки ден ме вдига

               изгрева да видя, смело да вървя.

 

               Имам си сърце безгрижно, лудо.

               Запъхтяно денем, нощем във мечти.

               Макар и беден, без палати чудо,

               открих добро във твоите очи.

 

               Имам си сърце да те обича.

               Да бъда жив си ти причина.

               И все тупти, на теб се врича,

               ти моя истинска полвина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...