(На моята съпруга)
Имам си сърце и то ми стига,
планини да местя, мравка да спася.
То топли ме и всеки ден ме вдига
изгрева да видя, смело да вървя.
Имам си сърце безгрижно, лудо.
Запъхтяно денем, нощем във мечти.
Макар и беден, без палати чудо,
открих добро във твоите очи.
Имам си сърце да те обича.
Да бъда жив си ти причина.
И все тупти, на теб се врича, ...