6 окт. 2017 г., 11:18  

Имам си сърце

697 4 14

                        (На моята съпруга)

 

               Имам си сърце и то ми стига,

               планини да местя, мравка да спася.

               То топли ме и всеки ден ме вдига

               изгрева да видя, смело да вървя.

 

               Имам си сърце безгрижно, лудо.

               Запъхтяно денем, нощем във мечти.

               Макар и беден, без палати чудо,

               открих добро във твоите очи.

 

               Имам си сърце да те обича.

               Да бъда жив си ти причина.

               И все тупти, на теб се врича,

               ти моя истинска полвина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...