1.06.2017 г., 23:28

Имам страх

465 0 2

Имам страх от високото.
С очите си милвам тревите.
От сърцето ми спуска се котва,
за да закотви звездите!

 

Имам страх от дълбокото.
Все търся сигурна почва.
За любовта няма срокове,
ако с България почва.

 

Имам страх от жестокото.
Добротата е зная, безсрочна.
Делим се на партии, блокове,
а всичко от мама започва.

 

Имам страх от страхуване.
Вея флага на свободата.
Всяко причинено съществуване
е уникално за Земята.

 

Имам страх от всички
които се фанатизират.
Има ли разлика от обичане
и от разбиране?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересен похват, мъдри послания... Особено финалния стих! Хареса ми,Вальо!
  • Много хубав стих. Не ми се вярва обаче, че те е страх Поздрави.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...