Jun 1, 2017, 11:28 PM

Имам страх

  Poetry
459 0 2

Имам страх от високото.
С очите си милвам тревите.
От сърцето ми спуска се котва,
за да закотви звездите!

 

Имам страх от дълбокото.
Все търся сигурна почва.
За любовта няма срокове,
ако с България почва.

 

Имам страх от жестокото.
Добротата е зная, безсрочна.
Делим се на партии, блокове,
а всичко от мама започва.

 

Имам страх от страхуване.
Вея флага на свободата.
Всяко причинено съществуване
е уникално за Земята.

 

Имам страх от всички
които се фанатизират.
Има ли разлика от обичане
и от разбиране?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересен похват, мъдри послания... Особено финалния стих! Хареса ми,Вальо!
  • Много хубав стих. Не ми се вярва обаче, че те е страх Поздрави.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...