Имам всичко...
Имам всичко...друго не трябва,
животът истински и прекрасен!
Приятелка имам сговорна,
и с нея всичко споделям.
Детето ми, със всички тревоги,
за мен е най-ценното нещо,
майчинството е ценност, не окови,
ласкава нежност, със цялата грижа.
Мъж, който връща се в къщи,
след всички години, пак мен обича.
Понякога често за нищо се мръщи,
на него сърцето в трудност разчита.
Вятър, който иде в съня ми,
докосва ме с трепетни пръсти,
рисува във пролет мечтите ми,
и нежно разлиства душата ми.
Слънцето с оранжеви, дишащи пръски
топли денят ми,от утрото -топли
две нозе, към мен... път извървели,
и в сърцето ми тихичко спрели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
