24.08.2017 г., 0:39  

Имaне

1.2K 1 0

Понякога, някъде, нямаме нищо.
Крадем от никой.
Пак "имаме" нищо.    

 

И нямаме, нямаме...
защото си нямаме.
Да имаш сърце е... малко различно.

 

И нямаме, бягаме...
бягаме, бягаме.
А стъпки не стигат...

Себичност?

 

Разкъсани "имаме"
а цели сме нямащи...
Животът, животът дали е лиричен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Орлин Будинов Всички права запазени

*

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...