Понякога, някъде, нямаме нищо.
Крадем от никой.
Пак "имаме" нищо.
И нямаме, нямаме...
защото си нямаме.
Да имаш сърце е... малко различно.
И нямаме, бягаме...
бягаме, бягаме.
А стъпки не стигат...
Себичност?
Разкъсани "имаме"
а цели сме нямащи...
Животът, животът дали е лиричен?
© Орлин Будинов Всички права запазени