Имаш ли?...
Ти молиш ли се, както моли се дете
и вярваш ли в свещените икони?
Изгубени, възпират уморените нозе
от писъка, по устните отронен.
Ти имаш ли си някого до тебе, който
по стъпките ти грешни даже да върви
и болката ти - да е обща болка?!
Ти имаш ли приятел? Имаш ли? Кажи!?
Или е глухо утрото за светли звуци?
В такива мигове дори и славеят мълчи.
Самотата е бездомна като куче,
което нощем вечно скита и не спи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
