Ти молиш ли се, както моли се дете
и вярваш ли в свещените икони?
Изгубени, възпират уморените нозе
от писъка, по устните отронен.
Ти имаш ли си някого до тебе, който
по стъпките ти грешни даже да върви
и болката ти - да е обща болка?!
Ти имаш ли приятел? Имаш ли? Кажи!?
Или е глухо утрото за светли звуци?
В такива мигове дори и славеят мълчи.
Самотата е бездомна като куче,
което нощем вечно скита и не спи.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
