25.07.2019 г., 7:56

Импресии

727 6 9

Кипариси и огнени спирали,

завихрени и сплетени в небето.

Смокини лилави, презряли

и кафене на уличка с павета.

Минаващ влак, кълбета пара,

разхождащи се минувачи.

Един до друг, на малка гара,

жена и мъж изпращат здрача.

Орач с магаренце оре накриво.

Парченца ниви, като кръпки.

Вълна и бряг, небето в сиво,

забравени човешки стъпки.

Поле с цветя, пътечка тясна,

чадър, два женски силуета.

Зелена кофа с мляко прясно,

дете и коте, две козлета.

Платна рисувани преди години,

знам, няма как да ги опиша.

За теб - забравени картини.

За мен - животът, който дишам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тази импресия е музика за ушите! Великолепие!
  • Чудесна образност!
    Браво Георги!
  • Рисувал си не само спомени, но и картини с думи.
  • Прекрасна образност!
  • Браво.Много добре предадено импресионистично чувство. А имресионистите и постимпресионистите са велики художници. И хубавото е, че и ние имаме добри импресионисти, например Йордан Кювлиев (малко забравен).

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...