Кипариси и огнени спирали,
завихрени и сплетени в небето.
Смокини лилави, презряли
и кафене на уличка с павета.
Минаващ влак, кълбета пара,
разхождащи се минувачи.
Един до друг, на малка гара,
жена и мъж изпращат здрача.
Орач с магаренце оре накриво.
Парченца ниви, като кръпки.
Вълна и бряг, небето в сиво,
забравени човешки стъпки.
Поле с цветя, пътечка тясна,
чадър, два женски силуета.
Зелена кофа с мляко прясно,
дете и коте, две козлета.
Платна рисувани преди години,
знам, няма как да ги опиша.
За теб - забравени картини.
За мен - животът, който дишам.
© Георги Стоянов Все права защищены