25 июл. 2019 г., 07:56

Импресии

732 6 9

Кипариси и огнени спирали,

завихрени и сплетени в небето.

Смокини лилави, презряли

и кафене на уличка с павета.

Минаващ влак, кълбета пара,

разхождащи се минувачи.

Един до друг, на малка гара,

жена и мъж изпращат здрача.

Орач с магаренце оре накриво.

Парченца ниви, като кръпки.

Вълна и бряг, небето в сиво,

забравени човешки стъпки.

Поле с цветя, пътечка тясна,

чадър, два женски силуета.

Зелена кофа с мляко прясно,

дете и коте, две козлета.

Платна рисувани преди години,

знам, няма как да ги опиша.

За теб - забравени картини.

За мен - животът, който дишам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тази импресия е музика за ушите! Великолепие!
  • Чудесна образност!
    Браво Георги!
  • Рисувал си не само спомени, но и картини с думи.
  • Прекрасна образност!
  • Браво.Много добре предадено импресионистично чувство. А имресионистите и постимпресионистите са велики художници. И хубавото е, че и ние имаме добри импресионисти, например Йордан Кювлиев (малко забравен).

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...