Няма смисъл да живея
И да пея също.
Вместо мене нек се мъчат
Птичките да пеят.
Няма смисъл да пера
И да готвя даже
Нека моя ми отпере
Два шамара...тралала.
(не можах да се сетя за походяща рима, но не дръжте на тия неща)
Няма смисъл да се влюбвам
лудо във съседа,
той ерген е и ще иска
пак да му приставам.
(Като миналия път, когато...нали се сещате, му изневерих на моя от яд, че ме пренебрегна заради футбола. Така му се пада. Забелязвате, че съм всестранно развита личност, нали?)
Няма смисъл , няма смисъл, нищо няма смисъл!
Ей да взема да напиша някой супер трилър.
Ей така щот к'во да правя, я да си попиша.
Все ще се намери някой да му се хареса.
То на мен кат ми е криво, що па на друг
да му гледам ухилената физиономия.
(Тук няма рима, но е искрено и от сърце, а нали това е важно?)
Ще си пиша, ще си пиша,
Няма друго какво да правя,
Само ще се спра за малко,
Да си изгледам сериала.
Хайде, чакайте и ме четете,
Мили мои заблуденци.
А, на скайпа ме очакват,
Пак ще пиша знайте!!!
© Светлана Лажова Всички права запазени