Прехласвайки се
в шепота на времето,
заслушвам се в най-тихите акорди!
Тук няма лед, ни бляскави фиорди
от чувства мъртви...
Тук покълва семето
на любовта –
едно неземно цвете,
съдбовен знак и дар от боговете –
наречено... да надживее времето!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени