17.12.2014 г., 14:56

Импресия на мислите

1.2K 1 26

Кентавърът на мислите сега говори с теб.
Вълшебният език, уви, не го разбираш.
Докосва мозъка и в дял: "Поет"
последният ти текст хербаризира.
Нахлува приливът на тъмната луна
дълбоко, непристъпно и в кръвта ти
въргаля сенките на бивша светлина
в небето на последното отсътвие.
Сивеят профили на идващите дни -
гребци на някаква несбъдната галера.
Пренасят тялото ти някъде встрани -
на сала на оставащото "вчера".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Ваня и Ванина, за чудесните коментари, които направихте към текста ми. Мерси, Ванина за високата оценка!

    Желая ви здраве и успехи!

    Трогнат съм от посещението ти, Райна!
  • Силната мощ на мислите в образа на Кентавъра "хербаризира" с огромна сила, присъща за полухората-полуконе, за да нахлуе"... приливът на тъмната луна
    дълбоко, непристъпно и в кръвта ти
    въргаля сенките на бивша светлина
    в небето на последното отсътвие." и духът да се извиси "на сала на оставащото "вчера"." Прекрасно творение, Мисана! Поздравления с най- висока оценка.
  • 1. Благодаря ти, Ена, за високата оценка и за коментарната подкрепа!

    2. Мерси, Валентина, че сподели своето виждане за този поетичен текст!
  • !!!
    !
  • 1. Благодаря ти, Ирена, за високата оценка и за коментара ти!

    2. Мерси за високата оценка, seson!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....