Кентавърът на мислите сега говори с теб.
Вълшебният език, уви, не го разбираш.
Докосва мозъка и в дял: "Поет"
последният ти текст хербаризира.
Нахлува приливът на тъмната луна
дълбоко, непристъпно и в кръвта ти
въргаля сенките на бивша светлина
в небето на последното отсътвие.
Сивеят профили на идващите дни -
гребци на някаква несбъдната галера.
Пренасят тялото ти някъде встрани -
на сала на оставащото "вчера".