Повтаря се всичко. Всичко е същото.
Сряда. Зима. Тъмно квартално кафе.
Ти по навик не смееш да ме прегърнеш,
аз фалшиво припявам с Шаде...
Даже и дискът е същият, мамка му!
На съседната маса – щатен пиянски квартет.
Над главите ни Майлс е замлъкнал в рамката,
мълчалив е в ръцете му онзи божествен тромпет.
И е тихо в душата на думите...
(те изобщо дали имат душа?)
Всъщност няма думи... Кучето улично
пак вечеря с два ритника и малко тъга.
Пак безснежният студ татуира с иглички
търпеливия матов прозорец...
И е същото. Повтаря се всичко.
Няма работа пак сервитьорът...
Пак се давят от вятър дърветата,
а врабците сънуват трохички...
Всичко е същото. И странно, но някак е цветно.
Само ние със тебе сме сиви, чужди, сами и различни.
© Даниела Всички права запазени