28.05.2008 г., 7:48

Импулс

903 0 3

           Импулс

 

Устните горчат сега,

не ги целувай моля!

Изпили тайната отрова,

сега не са за теб.

Очите ми не виждат.

Не няма сълзи,

не искат те да плачат.

Сърцето свито е,

боли - ранено. Забрави!

За мен, за всичко!

Прости! Сега видях

вратата, пътя си.

И както казваш ти:

"Не, няма любов!"

Остава само импулс,

но него го загубих.

 

                      Поли

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....