In memoriam
Беше странен.
Живееше в собствен свят,
изгубен в полите на времето.
Имаше малка мечта
и я топлеше в пламък на свещ.
Гореше с нея в нощи
с безмълвие бременни.
Сълзеше с восъка
в радост и мъка,
страсти и грешност.
Вярваше в святост,
обичаше глупаво,
даваше всичко
за искрица любов и за нежност.
Искаше всички да знаят,
че и той е обичан,
че живее с надежда,
макар илюзорна, но бяла.
Тази нощ
беше черна до болка от студ.
Уж празнично вън
му намигаше с блясък снегът.
Тази нощ не пророни сълза,
той разбра, че е луд.
И умря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
