МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
964 3885
13.03.2019 г., 7:44 ч.

Индигово утро 

  Поезия » Любовна
411 9 22

Тази нощ – само наша тя е...

В. Вълчев ("Аз и моето момиче")                           

 

През тази нощ

косите ни катранени

ще се омесят

и траурните ми очи

ще рухнат

в твойте сини бездни.

И дланите ти –

мургави завеси,

ще смъкнат утрото

от кожата ми бледа.

Ще се обърна

в нощ беззвездна

с небе,

разплискано

по бялата ми шия

на кичури –

пространства черни,

протегнати

в дъха ти да се впият.

Ръцете ти

ръцете ми ще викат

и ще намират само

тъмнина и лудост.

И миглите ми –

черни пики,

ще ръфат късчета

от мъжката ти хубост.

От устните ми

ще се стича

тъмен огън

и ще се влива

в устните ти диви.

Наметка ще ми бъде

твоят поглед

и ще прошепнеш скръбно –

"Колко ти отива!"

Ще бъда нощ –

безкрайна, луда, черна,

и мълнии индигови

ще порят мрака.

Ще бъда обич

всепобедна,

очите ти разсъмнали

дочакала.

 

30.05.1998

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря и на поставилите в "Любими".
  • Усмивка.
  • Всъщност, видях една красива картина и това ми хареса!
  • Благодаря, Руми. Дано не ти се е привидяла смърт от измръзване, рога и копита или цапаща копирна хартия. Аз не мога да рисувам, но виждам цветно, а светът е шарен. И сънувам цветно, дано и с това не уплаша някого и да му се привидят ужасни и опасни волтови дъги. Усмивка.
  • Много образно, сякаш някой рисува картина пред очите ми! Радвам се, че прочетох!
  • Усмивка. Индиговото ми утро е индигово, защото е толкова черно, че чак е синьо. Нощта е най-тъмна преди разсъмване. Всичките ми стихотворения са оптимистични, дори и най-черните. Благодаря за разговора, Георги, беше ми приятно, но не искам да досаждаме на останалите. Струва ми се, че разнищихме достатъчно стихотворението и отношенията жени-мъже. Повече, по-нататък - за други творби и мои, и твои - дай Боже. Не се променяй, ако бяхме еднакви, щеше да е скучно, но и това вече съм го казвала.
  • Точно така! Заменят ме! Но после започват да сравняват, неизбежно е и разбират, че са се прецакали. Нали знаеш, чуждото винаги изглежда по-хубаво. И си спомнят за индиговите утрини и нощи... с мен. Щото аз съм си индигов и ги боядисвам.
  • Шегуваш се, но ще ти отговоря сериозно. Всяко човешко същество е сложно и противоречиво, изтъкано от светлина и сенки, добро и зло. Не бива да се подценява никой и да се смята за елементарен. Дори и тези, които по стечение на обстоятелствата живеят скотски и са доволни от съществуването си. Щом са дошли на този свят, е имало причина. Не съм мъж и не мога да ти кажа как обичат мъжете, мога само да предполагам. Обаче като разцъфтяват жените, които обикваш, защо те зарязват, се пита в задачата. Усмивка. Сигурно те заменят за по-прагматични неща от единия "цъфтеж", знам ли.
  • Някои са сложни, а някои, не чак толкова. Винаги съм се питал, защо мъжете обичат, преди всичко с очите си. Приятно им е да съзерцават, заради едната представителност или предполагат, че зад красивата външност, има красива душа. Лично при мен, жените разцъфтяват, когато ги обикна.
    И увяхват, когато ме зарежат.
  • Казах го, за да илюстрирам, че нещата не са еднозначни. С душата е същото. Сложни същества сме, творци също. А манекенките са мечти на дизайнери с особен поглед върху света. И са с доста големи стъпала. /Дано не обиждам някого/. Но това съм го казвала и по друг повод. Поезията отразява света, а в света външността продава. А където не продава, се отразява на това как се чувстваш. А как се чувстваш, се отразява на това как пишеш. Всичко има значение. Въпросът е да умеем да преодоляваме комплексите си и поезията трябва да отразява този процес. Ще ми се да съм "ледена принцеса", но не съм съвършена и съм го приела. И се чувствам по-добре. Ако повече читатели "съпреживеят" това, също ще се почувстват по-добре, кой няма комплекси?
  • Уф! Веднага вкара конкретика. Не става дума за физиката ти, а за душата. Тя не зависи от килограмите и номера на обувките. Мислиш ли, че всички пишещи са манекени.
  • Благодаря, Георги. Бяха ми казали, че съм ярка като тип - с черна коса и бяла кожа. Та съм толкова черно-бяла, че чак цветна. Това, разбира се, в рамките на шегата. Първо, не съм красавица небесна, а жена като всички останали - с достойнства и недостатъци. Второ, бялото ще си остане, но черното по естествени причини също ще стане бяло някога. Дано не уплаши до смърт някого. Но пък на 80-те килограма от последните години, обувките ми 35-номер доста им стискат. И докато килограми се свалят, макар и трудно, стъпалата ми няма как да пораснат. В Япония щях да бъда Мис. Живот!
  • На мен ми харесва, че освен емоцията, вкарваш цветове, текстури и форми, и на подсъзнателно ниво, написаното се възприема като картина.
  • Аз се надявах да съпреживяват, когато пишех в "Иглотерапия", че вадя игли и се освобождавам от болката, но те не съпреживяваха тогава, а решиха май, че искам да ги прехвърля върху тях. Защо ли? Дали не са "тренирани" да очакват такова "прехвърляне"? Аз тогава бях съвсем нова. Явно някой друг/други са ги тренирали. Затова е терапия, но зависи с кого се отъждествяваш. Когато пиша за "изтръгване" на злото от корен, изтръгвайте злото, когато пиша "сейте добро", сейте добро. Ще кажеш, за един е едно е добро, за друг - друго. Ами изтръгвайте и сейте, това, което смятате за лошо и добро, според вашите разбирания. Вярвам с цялото си сърце, че това, което пиша, не е в състояние да навреди на никого. А и моите мечти са напълно осъществими и това сигурно е ужасно дразнещо. Съчувствам.
  • Не, Мария, не са от ужас. Емоционалните така четат, съпреживяват.
  • Дано не са тръпки на "ужас", Надя, че от едно друго стихотворение ти беше станало "студено". На Дарина пък от трето й беше станало "лошо". Дали да не напиша на всяко - "не е за дами със слаби нерви"? Усмивка. "По заповед на щуката". Четете и се забавлявайте, уважаеми читатели, не е смъртоносно.
  • Тръпки ме побиха, Мария! Страхотен заряд има творбата ти!
  • Аз ти благодаря, както и на всички, които си правят труда да четат излиянията ми. Оценявам го.
  • Благодаря, Метеор. Как няма да ти е познато с това име? Усмивка. Аз съм си черно-бяла по рождение и затова съм фиксирана на лирическа Снежанка в поезията си. Обаче това привлича много мащехи и синеокият Муз не успя да се вреди. Оттам "траурните" усещания - безпросветна скръб по неосъществена любов /вече отминала/. А мащехите все още витаят - профилактично, да не вземе да се пръкне някой нов и пак да ме осени вдъхновение като предишното, но сега подплатено и със знания. Ужас, за траур и рухване си е. Благодаря за коментара, ти си цар на "черния хумор" и това действа освежаващо. Понякога. Усмивка.
  • Благодаря, Jenna Stannis. Тук лирическата ми не е "странно нежна", като в песента от мотото, а "джаста-праста", както казва Лиа. Радвам се, че "приятната ми еротика" се харесва, гледам да е само загатната. По-интересно е. Благодаря за коментара.
Предложения
: ??:??