Индигово утро
Тази нощ – само наша тя е...
В. Вълчев ("Аз и моето момиче")
През тази нощ
косите ни катранени
ще се омесят
и траурните ми очи
ще рухнат
в твойте сини бездни.
И дланите ти –
мургави завеси,
ще смъкнат утрото
от кожата ми бледа.
Ще се обърна
в нощ беззвездна
с небе,
разплискано
по бялата ми шия
на кичури –
пространства черни,
протегнати
в дъха ти да се впият.
Ръцете ти
ръцете ми ще викат
и ще намират само
тъмнина и лудост.
И миглите ми –
черни пики,
ще ръфат късчета
от мъжката ти хубост.
От устните ми
ще се стича
тъмен огън
и ще се влива
в устните ти диви.
Наметка ще ми бъде
твоят поглед
и ще прошепнеш скръбно –
"Колко ти отива!"
Ще бъда нощ –
безкрайна, луда, черна,
и мълнии индигови
ще порят мрака.
Ще бъда обич
всепобедна,
очите ти разсъмнали
дочакала.
30.05.1998
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
