Индигово утро
Тази нощ – само наша тя е...
В. Вълчев ("Аз и моето момиче")
През тази нощ
косите ни катранени
ще се омесят
и траурните ми очи
ще рухнат
в твойте сини бездни.
И дланите ти –
мургави завеси,
ще смъкнат утрото
от кожата ми бледа.
Ще се обърна
в нощ беззвездна
с небе,
разплискано
по бялата ми шия
на кичури –
пространства черни,
протегнати
в дъха ти да се впият.
Ръцете ти
ръцете ми ще викат
и ще намират само
тъмнина и лудост.
И миглите ми –
черни пики,
ще ръфат късчета
от мъжката ти хубост.
От устните ми
ще се стича
тъмен огън
и ще се влива
в устните ти диви.
Наметка ще ми бъде
твоят поглед
и ще прошепнеш скръбно –
"Колко ти отива!"
Ще бъда нощ –
безкрайна, луда, черна,
и мълнии индигови
ще порят мрака.
Ще бъда обич
всепобедна,
очите ти разсъмнали
дочакала.
30.05.1998
© Мария Димитрова All rights reserved.
