yotovava (Валентина Йотова)
2630 22207
30.06.2023 г., 18:39 ч.

Инсомния 

  Поезия » Любовна
234 4 2
ИНСОМНИЯ


Отиваш си. Отказах се да мисля.
Че като кост засяда всяко чувство.
Признание, което не дописах,
едва ли е причина за изкуство.

Светулките не знам дали простиха
на светлината бурната жарава.
Но вече зная, че е много тихо,
щом подир мене нищо не остава.

И мракът – сякаш сива втора кожа –
студен и груб, и лепкав ме обгръща,
а в мен така е тъмно и тревожно
и дави ме тъгата неприсъща.

Зелено е, когато те сънувам.
Но вече ме е страх от всеки залез,
щом любовта – най-трескавата лудост,
от него жертвен огън ще разпали.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??