Инсомния

Jun 30, 2023, 6:39 PM

Poetry » Love

170 4 2

ИНСОМНИЯ

Отиваш си. Отказах се да мисля.
Че като кост засяда всяко чувство.
Признание, което не дописах,
едва ли е причина за изкуство.

Светулките не знам дали простиха
на светлината бурната жарава.
Но вече зная, че е много тихо,
щом подир мене нищо не остава.

И мракът – сякаш сива втора кожа –
студен и груб, и лепкав ме обгръща,
а в мен така е тъмно и тревожно
и дави ме тъгата неприсъща.

Зелено е, когато те сънувам.
Но вече ме е страх от всеки залез,
щом любовта – най-трескавата лудост,
от него жертвен огън ще разпали.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yotovava (Валентина Йотова)

2023-06-30T18:45:50+03:00

И аз те прегръщам, Валюше, твоето приятелство ми е особено ценно!
Валери_Станков (Валери Станков)

2023-06-30T18:44:37+03:00

Браво, Валюшке! Прегръщам те за това прекрасно стихотворение!