24.01.2019 г., 23:02 ч.

Инсомния 2 

  Поезия » Любовна
312 0 0

 

Мислите нахлуват в празната ми стая;
Без успех опитвам под завивки да се скрия
от мъката по тебе - същата оная,
която от тапетите не мога да изтрия.

С възглавница опитвам да заглуша на самотата
крясъци безмълвни, бълвани през сълзи;
Но през калъфките шепти ми тя в главата,
съдистично ме осъжда на нощи безсънни..

Накрая уморено от митинги мисловни,
момичето потъва във леглото безтегловно;
Но вместо на гърба на конници съновни,
се понася към море от макове отровно..

© Доротея Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??