Мислите нахлуват в празната ми стая;
Без успех опитвам под завивки да се скрия
от мъката по тебе - същата оная,
която от тапетите не мога да изтрия.
С възглавница опитвам да заглуша на самотата
крясъци безмълвни, бълвани през сълзи;
Но през калъфките шепти ми тя в главата,
съдистично ме осъжда на нощи безсънни..
Накрая уморено от митинги мисловни,
момичето потъва във леглото безтегловно;
Но вместо на гърба на конници съновни,
се понася към море от макове отровно..