Инсомния
Дочух, че си говоря сам,
а в чашата ми пее Афродита.
Но искам своя песен да ù дам
и птици в сънищата ми прелитат.
И всеки сам със себе си говори.
И всеки сам – във своя си затвор.
Самотен полет, облаци, прозорец.-
Тъга. Безкрайност. Метеор.
И предпочитам да заспя.
И предпочитам също да сънувам.
Безумно тих е моят малък свят
и всяка болка с тишина лекувам.
Навярно оцелял съм след потопа.
Навярно туй е звездният ми час.
По покрива среднощ щом някой тропа,
не е то вятър, а съм аз.
Но няма я. Вселената е вик.
Приключих със поредната разпивка.
И само там – в един ужасно бавен миг
улавям чезнещата ù усмивка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени
