Oct 25, 2016, 9:06 PM

Инсомния 

  Poetry » Other
1956 12 13

     

 

Дочух, че си говоря сам,

а в чашата ми пее Афродита.

Но искам своя песен да ù дам

и птици в сънищата ми прелитат.

 

И всеки сам със себе си говори.

И всеки сам – във своя си затвор.

Самотен полет, облаци, прозорец.-

Тъга. Безкрайност. Метеор.

 

И предпочитам да заспя.

И предпочитам също да сънувам.

Безумно тих е моят малък свят

и всяка болка с тишина лекувам.

 

Навярно оцелял съм след потопа.

Навярно туй е звездният ми час.

По покрива среднощ щом някой тропа,

не е то вятър, а съм аз.

 

Но няма я. Вселената е вик.

Приключих със поредната разпивка.

И само там – в един ужасно бавен миг

улавям чезнещата ù усмивка.

 

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Искреност до болка, пълнота и образност на изказа! Браво, поздравления!
  • Много фино..., силен финал - един много интимен свят..., спомен с мъка, с тъга и нежност...!!!
    "Но няма я. Вселената е вик.
    Приключих със поредната разпивка.
    И само там – в един ужасно бавен миг
    улавям чезнещата ù усмивка."
  • Валя и Теодора, здравейте!
  • Хваща за гърлото и докосва душата !
  • Хубаво, докосващо!
  • Благодаря и на
    Никола
  • Много добро, Ради! Харесах и оценявам!
    Поздрави от мен и спокойна вечер!
  • Благодаря на всички приятели
  • Едва ли някой го интересува, но и аз го харесах .
  • Почитания! Въздействащо много.
  • Разпивките са понякога ужасно дълги, зависи докъде искаш да ги пуснеш в живота... викът на Вселената може да е на бебе или на мъдрец... но те не съм сигурна дали викат...
    Себе си можеш да лекуваш с тишина, но на нас пиши буквички...
  • "Тъга. Безкрайност. Метеор."
    Почувствах... Въздействаща Поезия!
  • Когато чета стиховете ти, усещам всяка една емоция, която е вплетена в написаните думи. И не знам дали винаги разбирам всички думи, но вложената емоция усещам като моя...
    Мога да кажа - благодаря за поезията!
Random works
: ??:??