Инсомния
Дочух, че си говоря сам,
а в чашата ми пее Афродита.
Но искам своя песен да ù дам
и птици в сънищата ми прелитат.
И всеки сам със себе си говори.
И всеки сам – във своя си затвор.
Самотен полет, облаци, прозорец.-
Тъга. Безкрайност. Метеор.
И предпочитам да заспя.
И предпочитам също да сънувам.
Безумно тих е моят малък свят
и всяка болка с тишина лекувам.
Навярно оцелял съм след потопа.
Навярно туй е звездният ми час.
По покрива среднощ щом някой тропа,
не е то вятър, а съм аз.
Но няма я. Вселената е вик.
Приключих със поредната разпивка.
И само там – в един ужасно бавен миг
улавям чезнещата ù усмивка.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Искреност до болка, пълнота и образност на изказа! Браво, поздравления!
-
Много фино..., силен финал - един много интимен свят..., спомен с мъка, с тъга и нежност...!!!
"Но няма я. Вселената е вик.
Приключих със поредната разпивка.
И само там – в един ужасно бавен миг
улавям чезнещата ù усмивка." -
Валя и Теодора, здравейте!
-
Хваща за гърлото и докосва душата !
-
Хубаво, докосващо!
-
Благодаря и на
Никола -
Много добро, Ради! Харесах и оценявам!
Поздрави от мен и спокойна вечер! -
Благодаря на всички приятели
-
Едва ли някой го интересува, но и аз го харесах.
-
Почитания! Въздействащо много.
-
Разпивките са понякога ужасно дълги, зависи докъде искаш да ги пуснеш в живота... викът на Вселената може да е на бебе или на мъдрец... но те не съм сигурна дали викат...
Себе си можеш да лекуваш с тишина, но на нас пиши буквички... -
"Тъга. Безкрайност. Метеор."
Почувствах... Въздействаща Поезия! -
Когато чета стиховете ти, усещам всяка една емоция, която е вплетена в написаните думи. И не знам дали винаги разбирам всички думи, но вложената емоция усещам като моя...
Мога да кажа - благодаря за поезията!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
