27.09.2008 г., 12:33

Интермецо от Всемира

943 0 10
"Не съм аз ручей и не съм река
пред тебе непрестанно да тека."
Ангар


Аз ручей съм и съм река,
и вода мълчана
за устните ти жадни.
Небе - за отредените ти дни.
И Слънце - във най-черните ти нощи.
Очистващ огън съм. И блян.
И най-свидната ти песен!
Надежда, Вяра и Любов.
И пухче от глухарче,
във ръцете ти.

Това съм аз.
И още нещо!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...