Sep 27, 2008, 12:33 PM

Интермецо от Всемира

  Poetry » Love
942 0 10
"Не съм аз ручей и не съм река
пред тебе непрестанно да тека."
Ангар


Аз ручей съм и съм река,
и вода мълчана
за устните ти жадни.
Небе - за отредените ти дни.
И Слънце - във най-черните ти нощи.
Очистващ огън съм. И блян.
И най-свидната ти песен!
Надежда, Вяра и Любов.
И пухче от глухарче,
във ръцете ти.

Това съм аз.
И още нещо!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...