Интервали
Какво за хората е лудост?
Дали любов или кафе в три след полунощ…?!
Дали това е страст? Не! Липсата на опит? Младост? Глупост?
Или наслада в тишината… Истински разкош?!
Очите трудно се затварят ако объркан си и има смут…
Онази драма - вакуумът, който живецът от тялото ти смуче…
И за сетивата свои търсиш си батут,
в желанието нещо да се случи…
Бензинът за секунди се превръща в изпарения…
Къде отиваш? При кого? Дали ще ти даде крила?
А, пътя запечатал спомени, когато движи се светът, все по-близко е до нови измерения…
За да се влюбиш не са ти нужни розовите очила.
И не усещаш онези празноти в себе си, защото давал си и то безвъзмездно!
Казуса е, че в човешката природа оцеляването се дължи на егоизъм.
Очакването за ответ е онова, което те предразполага да си слаб…
А, чувството за бедност подхранва в тебе мазохизъм.
В тишината няма отговори да намериш..
Преоткривай себе си чрез другите - в какво си силен, превръщай минусите в позитив…
Посрещай ударите с усмивка, недей да се чумериш…
Себеанализът ще те направи истински щастлив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Съби Седник Всички права запазени
