6.03.2007 г., 2:06 ч.

Интервю на един наркоман 

  Поезия
2076 0 7
Кръвта с отровата се слива и тихо се измъква мисълта. Знам, вредно е и ме убива, но не мога да го спра. И бавно дните си минават, с мечти разбити аз живея. И приятелите вече ме предават, ала да го спра не смея. Кръвта с отровата се смесва и тихо се измъква мисълта. Знам, вредно е, не ми харесва, но нямам воля да го спра. И бавно зениците се разширяват, с очи присвити аз седя. И чувствата ми почват да се притъпяват, въображението вплитам със реалността. Ставам и тръгвам, не бягам, не бързам, да тичам не мога, не чувствам тревога, мечти изтървам, по водата се плъзгам, на Господ се моля, но няма смисъл, без воля. И няма изход от играта, живота ми от приказка превърна се във ад. И там далеч от плитчината, почувствах във сърцето хлад. Едно море, едно небе, Едно дете по пътя си пое... Душата слива се с мига, дробовете пълнят се с вода, живот, увиснал на ръба, мечтана среща със смъртта. Спомени лутат се, лутат в мъгла, сълзи преплитат се с морска вода. Не мога да дишам, нито да викам и мисля: заспивам, а всъщност умирам.

© Елмо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??