Интервю на един наркоман
Кръвта с отровата се слива
и тихо се измъква мисълта.
Знам, вредно е и ме убива,
но не мога да го спра.
И бавно дните си минават,
с мечти разбити аз живея.
И приятелите вече ме предават,
ала да го спра не смея.
Кръвта с отровата се смесва
и тихо се измъква мисълта.
Знам, вредно е, не ми харесва,
но нямам воля да го спра.
И бавно зениците се разширяват,
с очи присвити аз седя.
И чувствата ми почват да се притъпяват,
въображението вплитам със реалността.
Ставам и тръгвам, не бягам, не бързам,
да тичам не мога, не чувствам тревога,
мечти изтървам, по водата се плъзгам,
на Господ се моля, но няма смисъл, без воля.
И няма изход от играта,
живота ми от приказка превърна се във ад.
И там далеч от плитчината,
почувствах във сърцето хлад.
Едно море, едно небе,
Едно дете по пътя си пое...
Душата слива се с мига,
дробовете пълнят се с вода,
живот, увиснал на ръба,
мечтана среща със смъртта.
Спомени лутат се, лутат в мъгла,
сълзи преплитат се с морска вода.
Не мога да дишам, нито да викам
и мисля: заспивам, а всъщност умирам.
© Елмо All rights reserved.
