Интимно
И Н Т И М Н О
Късна есен е. Ноември
в улиците пак снове...
Вятър многоцветен пее
за мечтани брегове.
Бях богата – толкоз много,
че света обиколих.
От галактики неземни
вземах чар за моя стих.
Никога пари си нямах,
ала имах си мечти.
С тях във време непознато
все летяхме – Аз и Ти.
Ти не помниш времената –
с мен те водих в моя сън.
Тъй летяхме на Пегаса
с музика от звезден звън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
