И Н Т И М Н О
Късна есен е. Ноември
в улиците пак снове...
Вятър многоцветен пее
за мечтани брегове.
Бях богата – толкоз много,
че света обиколих.
От галактики неземни
вземах чар за моя стих.
Никога пари си нямах,
ала имах си мечти.
С тях във време непознато
все летяхме – Аз и Ти.
Ти не помниш времената –
с мен те водих в моя сън.
Тъй летяхме на Пегаса
с музика от звезден звън.
© Стойна Димова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
