И Н Т И М Н О
Късна есен е. Ноември
в улиците пак снове...
Вятър многоцветен пее
за мечтани брегове.
Бях богата – толкоз много,
че света обиколих.
От галактики неземни
вземах чар за моя стих.
Никога пари си нямах,
ала имах си мечти.
С тях във време непознато
все летяхме – Аз и Ти.
Ти не помниш времената –
с мен те водих в моя сън.
Тъй летяхме на Пегаса
с музика от звезден звън.
© Стойна Димова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
