24.03.2021 г., 12:34

Интимно откровение

796 0 0

Моментите с теб - красива приказка,

една незавършена любовна история. 

Чудеса се случват с мен- не мога да позная себе си. 

Любовта се случи без предупреждение, 

а си мислех, че съм имунизирана от вирусът “Любов”. 

Действам под влияние на силни емоции, 

не мисля за последици, когато си до мен... 

Различно е. 

Любов ли е това, кажи ми? 

Какво ми даваш повече от тях?

Потъвам изумрудените ти очи. 

Губя се, изведнъж изчезвам.

Дали съм тук?

Питаш ме - отговарям: ,,Да, добре съм!“

Не, не съм добре. Не съм добре без теб.

Но как да призная тези чувства лични,

изгарящи душата ми. 

Не знам дали е правилно, грешно, неморално.

Знам само, че чувствата са по-силни от разума. 

Но тази вечер ще бъда трърде откровена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elizabeth Pavlova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...