Ирак 2005
ИРАК 2005
Сънят преряза пъпната ми връв.
На своите ръце ме взе далече.
В земя залята в реки от кръв,
до срутени стени. И смрад довлече.
Пълзях в съня по изгоряла пръст.
Над мен се зъбиха - порутени стени.
За Христос бяха сковали кръст -
светът разпнаха на четири страни.
Чернееха, подпалени площадите.
Сред мрака пъплеха огнени лъчи.
И нямаше ги, нямаше ги сградите,
погребани с избодени очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
