23.06.2009 г., 20:17 ч.

Ирак 2005 

  Поезия
357 0 2

          ИРАК  2005

 

Сънят преряза пъпната ми връв.

На своите ръце ме взе далече.

В земя залята в реки от кръв,

до срутени стени. И смрад довлече.

 

Пълзях в съня по изгоряла пръст.

Над мен се зъбиха - порутени стени.

За  Христос бяха сковали кръст -

светът разпнаха на четири страни.

                  

Чернееха, подпалени площадите.

Сред мрака пъплеха огнени лъчи.

И нямаше ги, нямаше ги сградите,

погребани с избодени очи.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??