ИРАК 2005
Сънят преряза пъпната ми връв.
На своите ръце ме взе далече.
В земя залята в реки от кръв,
до срутени стени. И смрад довлече.
Пълзях в съня по изгоряла пръст.
Над мен се зъбиха - порутени стени.
За Христос бяха сковали кръст -
светът разпнаха на четири страни.
Чернееха, подпалени площадите.
Сред мрака пъплеха огнени лъчи.
И нямаше ги, нямаше ги сградите,
погребани с избодени очи.
© Мимо Николов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
