Ирак 2005

Jun 23, 2009, 8:17 PM

Poetry

356 0 2

ИРАК 2005

Сънят преряза пъпната ми връв.

На своите ръце ме взе далече.

В земя залята в реки от кръв,

до срутени стени. И смрад довлече.

Пълзях в съня по изгоряла пръст.

Над мен се зъбиха - порутени стени.

За Христос бяха сковали кръст -

светът разпнаха на четири страни.

Чернееха, подпалени площадите.

Сред мрака пъплеха огнени лъчи.

И нямаше ги, нямаше ги сградите,

погребани с избодени очи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ВаняИ (Ваня Иванова)

2009-06-23T22:17:55+03:00

Жестока и безсмислена война!Всъщност всички войни са такива. Поздравявам те за този стих!!
goredoly (Миглена Цветкова)

2009-06-23T20:22:43+03:00

Тъжно е... и не само площадите и сградите ги е нямало....