ИРАК 2005
Сънят преряза пъпната ми връв.
На своите ръце ме взе далече.
В земя залята в реки от кръв,
до срутени стени. И смрад довлече.
Пълзях в съня по изгоряла пръст.
Над мен се зъбиха - порутени стени.
За Христос бяха сковали кръст -
светът разпнаха на четири страни.
Чернееха, подпалени площадите.
Сред мрака пъплеха огнени лъчи.
И нямаше ги, нямаше ги сградите,
погребани с избодени очи.
© Мимо Николов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
