2.02.2025 г., 17:56

Ирония

381 0 0

Всички ми се чудят.

И аз на себе си се чудя.

Какъв си ти?

Какво видях?

Какво усетих?

В необятното небе всяка вечер отговори търся,

не намирам.

 

Мисля - защото неземни чувства в мене предизвика.

Боли - защото празнота в душата си усещам.

Страдам - защото, дори и малко, все още тебе искам.

 

Не е ли иронично?

Как може толкоз лошо ти да се държиш?

Колкото повече боли, толкова повече те искам.

Как може да е толкова парадоксално?

 

Всеки път, като за теб се сетя... 

тръпки ме побиват -  едновременно от удоволствие

и от погнуса.

 

Може би съм мазохистка.

Може би съм обсесивна.

Или може би съм просто чисто луда.

 

Но не любов ме движи, а илюзия.

Илюзията, че душата ти е светла, 

че думите ти пълни са с истина,

че готов си ти да ме обичаш.

 

Още усещам ръцете ти студени,

въпреки че още аз живея,

в онази топла лятна вечер.

 

Колко... иронично.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© beloslava Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...