Feb 2, 2025, 5:56 PM

Ирония

  Poetry
383 0 0

Всички ми се чудят.

И аз на себе си се чудя.

Какъв си ти?

Какво видях?

Какво усетих?

В необятното небе всяка вечер отговори търся,

не намирам.

 

Мисля - защото неземни чувства в мене предизвика.

Боли - защото празнота в душата си усещам.

Страдам - защото, дори и малко, все още тебе искам.

 

Не е ли иронично?

Как може толкоз лошо ти да се държиш?

Колкото повече боли, толкова повече те искам.

Как може да е толкова парадоксално?

 

Всеки път, като за теб се сетя... 

тръпки ме побиват -  едновременно от удоволствие

и от погнуса.

 

Може би съм мазохистка.

Може би съм обсесивна.

Или може би съм просто чисто луда.

 

Но не любов ме движи, а илюзия.

Илюзията, че душата ти е светла, 

че думите ти пълни са с истина,

че готов си ти да ме обичаш.

 

Още усещам ръцете ти студени,

въпреки че още аз живея,

в онази топла лятна вечер.

 

Колко... иронично.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© beloslava All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...