2.01.2010 г., 22:10

Ирония на любовта

1.3K 0 0

Ирония на любовта

 

 

 

 

Объркан кошмар се лута в нощта.

Гордостта ни сломи любовта.

Как да прогониме тази тъга?

В мрака отново подай ми ръка...

 

Да не се страхуваме от мили неща,

в сърцата ни има нежност и топлина;

с радостни тръпки да се отдадем на страстта,

а нощта да запее химна на любовта!


Бленувам в сянката на тишината,
полетът на мечтата стопява самотата,
лутам се в галопиращи  отминали мигове
а ти си до мен - къс от плуващи ледове...

 

 

02.01.2010

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...