Ирония на любовта

Объркан кошмар се лута в нощта.

Гордостта ни сломи любовта.

Как да прогониме тази тъга?

В мрака отново подай ми ръка...

Да не се страхуваме от мили неща,

в сърцата ни има нежност и топлина;

с радостни тръпки да се отдадем на страстта,

а нощта да запее химна на любовта!


Бленувам в сянката на тишината,
полетът на мечтата стопява самотата,
лутам се в галопиращи  отминали мигове
а ти си до мен - къс от плуващи ледове...

02.01.2010