Jan 2, 2010, 10:10 PM

Ирония на любовта

  Poetry » Love
1.3K 0 0

Ирония на любовта

 

 

 

 

Объркан кошмар се лута в нощта.

Гордостта ни сломи любовта.

Как да прогониме тази тъга?

В мрака отново подай ми ръка...

 

Да не се страхуваме от мили неща,

в сърцата ни има нежност и топлина;

с радостни тръпки да се отдадем на страстта,

а нощта да запее химна на любовта!


Бленувам в сянката на тишината,
полетът на мечтата стопява самотата,
лутам се в галопиращи  отминали мигове
а ти си до мен - къс от плуващи ледове...

 

 

02.01.2010

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...