Jan 2, 2010, 10:10 PM

Ирония на любовта

  Poetry » Love
1.3K 0 0

Ирония на любовта

 

 

 

 

Объркан кошмар се лута в нощта.

Гордостта ни сломи любовта.

Как да прогониме тази тъга?

В мрака отново подай ми ръка...

 

Да не се страхуваме от мили неща,

в сърцата ни има нежност и топлина;

с радостни тръпки да се отдадем на страстта,

а нощта да запее химна на любовта!


Бленувам в сянката на тишината,
полетът на мечтата стопява самотата,
лутам се в галопиращи  отминали мигове
а ти си до мен - къс от плуващи ледове...

 

 

02.01.2010

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...