ИСКАХ ДА ТИ КАЖА
Исках да ти кажа за цветята.
За онези - розите с бодли.
За нещата, със които ме убиваш.
Да научиш как живея и боли.
Устремен към всяко ново цвете,
не можа да видиш онова
длъгнестото, дрипаво, в полето,
с аромат на дива светлина.
Скрило се самичко сред тревите.
Синьо като пролетно небе.
С капчици роса - сълзи в очите,
разтреперило зелено стъбълце.
Исках да ти кажа за цветята. . .
Много са. Дали ще разбереш?
По-добре върви си. Красотата
е невидима когато я крадеш.
За онези - розите с бодли.
За нещата, със които ме убиваш.
Да научиш как живея и боли.
Устремен към всяко ново цвете,
не можа да видиш онова
длъгнестото, дрипаво, в полето,
с аромат на дива светлина.
Скрило се самичко сред тревите.
Синьо като пролетно небе.
С капчици роса - сълзи в очите,
разтреперило зелено стъбълце.
Исках да ти кажа за цветята. . .
Много са. Дали ще разбереш?
По-добре върви си. Красотата
е невидима когато я крадеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
