15.05.2014 г., 16:54  

Исках само онова...

1.1K 0 4

 

За мен бе той човека,

облечен вечно в бяла дреха.

Извор бе и лято бе...

Безкрайно синьо небе.

Губех се в ръцете му красиви и големи, 

за любовта си към него написах безброй чувствени поеми.

Не бях щастлива - бях необятно щастлива, 

не бях просто красива, а единствено за него красива.

Не исках да ми обещае света, 

а само онова, което носи в своята душа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанета Осипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...