За мен бе той човека,
облечен вечно в бяла дреха.
Извор бе и лято бе...
Безкрайно синьо небе.
Губех се в ръцете му красиви и големи,
за любовта си към него написах безброй чувствени поеми.
Не бях щастлива - бях необятно щастлива,
не бях просто красива, а единствено за него красива.
Не исках да ми обещае света,
а само онова, което носи в своята душа.