JanetaOsipova (Жанета Осипова) JanetaOsipova (Жанета Осипова)
1 6
May 15, 2014, 4:54 PM  

Исках само онова...

  Poetry » Love
1.1K 0 4

 

За мен бе той човека,

облечен вечно в бяла дреха.

Извор бе и лято бе...

Безкрайно синьо небе.

Губех се в ръцете му красиви и големи, 

за любовта си към него написах безброй чувствени поеми.

Не бях щастлива - бях необятно щастлива, 

не бях просто красива, а единствено за него красива.

Не исках да ми обещае света, 

а само онова, което носи в своята душа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанета Осипова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0