18.12.2016 г., 19:08

Искам!

745 2 8

Искам пак да съм дете,
колелото да си карам
и на жмичка да играя
с приятели засмени.
И със гащите съдрани
искам пак да видя мечка,
искам сладолед на клечка,
искам с прашката пак да стрелям,
във реката бих поплувал 
(Боже, май се превъзбудих)
искам плетени чорапки,
Бог да я прости и бабка,
искам и на лозето да ида
и да видя старата ни нива,
искам да пак да спя 
на двора, 
нощните щурци да слушам,
искам баба да ме гушне...
дядо ми да хърка на леглото,
искам...
искам 
го жестоко...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво приятелю много добри желания, и кой не иска детството да се повтори.Силни емоции за отминалите дни.
  • Важното е, че си запазил детското в себе си. Поздрави!
  • Всички искаме, повярвай ми. Красиво си го казал, поздрави!
  • Браво! Усмихва!
  • Благодаря за оценката Петрова, и ще правя каквото мога да зарадвам Ви душите със сърцето си открито... Благодаря за оценката призната.. радвате ми вий душата.. за граматиката ми простете бягах аз от часовете.. но сърцето не познава граматика ,и препинателни знаци..Благодаря още веднъж.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...