anabel7 (Албена Димитрова)
71 192

31.08.2018 г., 20:51 2022-07-25T09:05:56+03:00

Искам...

Поезия » Пейзажна, Философска

1.1K 9 20

Защо ли обичам те толкова много, море?

И търся за теб най-красивите думи и рими?

Навярно защото напомняш ми моя Творец,

вселената мъдро създал – всичко зримо, незримо...

Живота в солената твоя утроба заченал...

И с няколко риби нахранил сам няколко хиляди…

Когато те гледам, аз виждам окото на вечност!

И дните си кратки как кретат – нищожни и хилави…

Когато пред мен си, усещам какво е безкрайност!

Мощта ти огромна в най-нежна милувка ме плиска...

Измиваш душата, вървяла по пътища прашни.

Възкръсвам при теб… И до края при теб да съм искам!

Албена Димитрова

28. 8. 2018.

Св. Константин и Елена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти, Жени! Прегръщам те!

2020-10-02T22:14:38+03:00
jenyivanova (Jasmin)

не че не го знам този стих... и точно защото го знам, минава пак да ти кажа, че си великолепна, Бени!

2020-08-31T19:49:05+03:00
Веси_Еси (Еси)

Удоволствие си, Бени! Благодаря ти!

2018-09-28T16:55:11+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Извисени и много искрени чувства, Албена! Красива е морската безкрайност в твоята поезия.

2018-09-09T22:32:59+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ви, Данаиле, Васе,Силве, Павлинче! Здраве, любов и вдъхновение ви желая!

2018-09-04T18:53:17+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0