24.02.2015 г., 23:57

* * * Искам да се стопля...

1.3K 0 4


* * *

Искам да се стопля 
в твоите очи. 
Днес навън е локвено. 
Цял ден ми горчи 
нещо незапълнено - 
сляпа празнота. 
Твойте сини хълмове 
носят любовта 
някъде към някого. 
Може би към мен. 
Няма как да чакам 
утрешния ден. 
Днес светът разчопля го, 
той напук мълчи.
Искам да се стопля 
в твоите очи.






Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...