24.12.2007 г., 0:43

Искам да те убия

1.2K 0 7

Искам да те убия


Тази нощ събудих се с едно ново усещане,

демонично, кърваво и страстно…

За мен то е повече от прекрасно.

Усещане от кръвта ти по ръцете ми.

Не можеш да се скриеш… ще те открия.

Не можеш да избягаш... няма друг шанс за тебе.

Почувствай се изгубена, защото завинаги си.

Усещам червените ти устни, пълни с отрова.

Сладък аромат, нов вид страхотна дрога,

замъгляващ създанието ми, волята ми да се боря. 

Искам всички чувства от душата ти да взема.

Надежда... обич... нежност.. светлина.

Не ще има повече място за тези неща в теб.

За последно се сбогувам с Бога и деня

и потъни в дебрите на вечния мрак,

където няма нежни ласки, мили думи и любов.

 

“Само чрез смъртта ще бъда сигурна,

че сърцето ти ще принадлежи само на мен”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми. И е някак си реалистично. Поздравления!!!
  • срам за поезията!!! - това, въобще не мога да го разбера, не съм мислила, че съм особено добра, но съм виждала и много по-лоши стихове.

    Дано останат в стиха ти тези мрачни пориви - стиховете ми са си просто стихове, рядко имат връзка с реалния свят, като например тоз Така че всички бъдете спокойно, никого няма да убивам.
  • Много демонично ...
  • Ллеле!!! Настръхнах... Много стряскащо! Човешката емоционалност е необятна и непредвидима понякога. Дано останат в стиха ти тези мрачни пориви. Бъди щастлива!
  • отвратително е срам за поезията!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...