24.12.2007 г., 0:43

Искам да те убия

1.2K 0 7

Искам да те убия


Тази нощ събудих се с едно ново усещане,

демонично, кърваво и страстно…

За мен то е повече от прекрасно.

Усещане от кръвта ти по ръцете ми.

Не можеш да се скриеш… ще те открия.

Не можеш да избягаш... няма друг шанс за тебе.

Почувствай се изгубена, защото завинаги си.

Усещам червените ти устни, пълни с отрова.

Сладък аромат, нов вид страхотна дрога,

замъгляващ създанието ми, волята ми да се боря. 

Искам всички чувства от душата ти да взема.

Надежда... обич... нежност.. светлина.

Не ще има повече място за тези неща в теб.

За последно се сбогувам с Бога и деня

и потъни в дебрите на вечния мрак,

където няма нежни ласки, мили думи и любов.

 

“Само чрез смъртта ще бъда сигурна,

че сърцето ти ще принадлежи само на мен”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми. И е някак си реалистично. Поздравления!!!
  • срам за поезията!!! - това, въобще не мога да го разбера, не съм мислила, че съм особено добра, но съм виждала и много по-лоши стихове.

    Дано останат в стиха ти тези мрачни пориви - стиховете ми са си просто стихове, рядко имат връзка с реалния свят, като например тоз Така че всички бъдете спокойно, никого няма да убивам.
  • Много демонично ...
  • Ллеле!!! Настръхнах... Много стряскащо! Човешката емоционалност е необятна и непредвидима понякога. Дано останат в стиха ти тези мрачни пориви. Бъди щастлива!
  • отвратително е срам за поезията!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...