Отиде си и август...
Ще въздъхне март...
Надеждата измръзнала отново ще покълне.
За бурите в душата ми навярно си узнал? -
на късната любов познах добре цената.
И късна, и последна е. Говори ли ти нещо?
Би сетната камбана за сетния пожар...
Прескочихме вечерята със рози и със свещи.
Изваяхме си с думи светилник и олтар.
Понякога посягам най-сетне да ти пиша -
за нощите...
За дните ми изпразнени -
без теб.
И всеки ред ще бъде изпълнен със: обичам те...
Защото знам цената на нашата любов.
© Людмила Билярска Всички права запазени