11.04.2010 г., 9:56

Искам да ти пиша

1.2K 0 17

Отиде си и август...
Ще въздъхне март...
Надеждата измръзнала отново ще покълне.
За бурите в душата ми навярно си узнал? -
на късната любов познах добре цената.
И късна, и последна е. Говори ли ти нещо?
Би сетната камбана за сетния пожар...
Прескочихме вечерята със рози и със свещи.
Изваяхме си с думи светилник и олтар.
Понякога посягам най-сетне да ти пиша -
за нощите...

За дните ми изпразнени -

без теб.
И всеки ред ще бъде изпълнен със: обичам те...
Защото знам цената на нашата любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, прекрасна Маги! Обичам те!
  • красив чувствен стих...
    като душата ти, мила Люси...с обич.
  • В живота нищо не е последно, Ив...
    Дори смъртта.
    Поздрав за теб в тишината на нощта...
    ---
    Да, видяла си я и от тази страна... Дали наистина няма нужда от реанимиране?... Поздрави за наблюдателността, Доче!
    ---
    Благодаря ти, Плами!Радвам се на думите ти! Поздрав!
    ---
    Здравей, Веси! Може би Бог знае по-добре от нас... Благодаря ти, че си тук, чудесна! Радост в деня ти!
    ---
    Благодаря ти за вълнуващия коментар, Виктор! И аз обичам да те чета. Преди малко видях последното ти стихотворение. Много дълбочина има във всеки твой стих! Поздрави!
    ---
    Здравей, Марина! Точно попадение са трите ти думички. Особено си права за тъгата... Прегръщам те!
    ---
    Разбира се, че е красива винаги, разбира се, Ангелче Светло! Но нима, за да усетиш, че летиш е необходим опит?... Мисля, че на всеки е отредено да полети истински само веднъж... ако успее да открие и второто си крило... Щастлива седмица за теб!
  • Тя винаги е красива...но, късната - да...може би я оценяваме вече като опитни дегустатори...
    Поздрави, Людмила!
  • Емоция, тъга, желание!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...